На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисус Христос и слизането му в

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисус Христос и слизането му в Ада.
Църковното свещенодействие стартира през този ден рано сутринта и продължава непрестанно до края на деня, тъй че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват към този момент при звуците на тържественото  " Христос воскресе! ".
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса участвали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предсказал възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража.
Положен към този момент в гроба, Духът на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и самун за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е обвързван с недоволството и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и дами, носещи миро.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с доста горест и покъртителни преживявания. Защото пристрастеност значи страдалчество. А страданията Христови са въведения към безконечния живот.
На Велика събота нормално се служи утреня (като всяка утреня, и тя е по здрач на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, пристигнали на гроба.
Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, дружно с народа със запалени свещи обикалят към храма. Тази тържествена върволица свидетелства, че цялата галактика е очистена, избавена и възобновена от влизането на „ живота на света “ в гибелта.
Службата на Велика събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи дружно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
Църквата прославя Велика събота като „ най-благословения седми ден “. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
В дванадесет часа се прави полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота.
На края на полунощницата свещенослужителите безмълвно придвижват Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я поставят на Светия трон, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното престояване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не съставляват драматическо разиграване на историческите събития на гибелта и погребението на Христос и не са ритуално обрисуване на евангелски подиуми.
Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично предусещане във безконечния смисъл на Христовите избавителни дейности.